Хипократ (на гръцки: Ιπποκράτης) е най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината и смятан за една от най-значими фигури в областта на медицината. С името му се свързва Хипократовата клетва. Известни Хипократови принципи са На първо място не причинявай вреда (Primum non nocere) и Изкуството е вечно, а животът - кратък (Ars longa, vita brevis).
Хипократ раздeлял причините за болестите на два вида: на вредни влияния, свързани с климата, и на наследствени и лични, свързани с начина на живот и работа, хранене, възраст и т.н. Нормалното влияние на тези условия върху организма предизвиква правилното смесване на соковете, което според него всъщност е здравето. Съчиненията на Хипократ били изпълнени с отметки отстрани на страницата. В тях той отбелязвал всяка важна своя мисъл. Например, ето мислите му по въпроса за това – как трябва да бъде преглеждан болният: „Прегледът на тялото, – отбелязал Хипократ, – е една огромна завършена дейност. Тя изисква знания, слух, обоняние, усещане, език и разсъждения“. Великият лекар смятал, че лекуващият трябва да извършва истинско изследване върху болния, изхождайки от много, много признаци, които го характеризират: от речта му, нрава му, от мислите, от съня или безсънието му, от треперенето, от сълзите, от изпотяването му, от кашлянето и кихането му, от дишането, от състоянието на кожата му, от миналите му заболявания и от още много други наблюдения и чак тогава да се произнесе и да предприеме лечение. Хипократ смятал, че лекарят трябва да има толкова широк ум, че дори мълчанието на болния да му служи за ориентир. Или, както бихме казали днес, това е психосоматична медицина, или още по-просто: това е медицината на целия човек – и на тялото, и на душата му. И под ръководството на лекаря болният с тялото и с душата си трябва да участва в своето оздравяване. От описанията на Хипократ може да се направи извод, че в дълбока древност хирургията е била на много високо равнище – били са използвани методи и инструменти, каквито се използват и днес. Хипократ е поставил начало и на диетологията и непрекъснато посочвал, че начинът на хранене на болните е изключително важen. Хипократ познал голямата слава още приживе. Платон, който е по-млад от него с едно поколение, в един от своите диалози сравнявал медицината с другите изкуства и правел паралел между Хипократ от остров Кос и най-великите ваятели от онова време – Поликлет и Фидий. Хипократ умира около 370 г. пр. н. е. в Лариса, където му е издигнат паметник.
Сред най-значимите произведения на Хипократ се счита За въздуха, водите и местата, където се дискутира ефектът на околната среда като причинител на заболяванията и се отрича те да имат божествен характер. В други 3 свои творби, сред които Прогностика и Афоризми, той предлага революционната за времето си идея, че чрез наблюдение на множество случаи лекарят може да прогнозира развитието на случая. В своите произведения Хипократ също защитава идеята за конфиденциалността - в Хипократовата клетва и на други места. Още Хипократ предлага записването от лекарите на техните открития и лечителски методи, така че те да могат да бъдат усвоявани от други медици. Още идята за превантивната медицина възниква в Лечение и Лечение на острите заболявания, като се набляга на начинът на живот и хранене.
Хипократова клетва
Кълна се в Аполон - лечителя и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и нека свидетели ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разум, ще спазвам настоящата си клетва, скрепена с моя подпис.
Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за свой родител, като на драго сърце ще споделям с него и ще осигурявам необходимото за прехраната или работата му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и ако желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам безплатно и без да им искам разписка за дължимата сума.
Ще наставлявам писмено и устно и чрез всички останали форми на обучение единствено своите деца, децата на своя учител, както и учениците, заклели се по лекарския обичай - никой друг.
Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно.
Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя такова подобно нещо.
Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.
Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на опитните в тази област.
В който и дом да вляза, ще влизам, за да помогна на болните, ще стоя далеч от всяко подозрение за умишлено нанесена вреда и за подкуп, а най-вече от любовни увлечения по жени или мъже, били те свободни или роби.
Това, което видя или чуя из личния живот на хората, когато лекувам или дори когато изобщо не се занимавам с лечебна дейност, и което в никакъв случай не бива да става публично достояние, ще премълча, считайки го за тайна.
И ако благословейно спазвам тази клетва и не допускам непристойни деяния, то нека винаги се радвам на щастлив живот, обграден с всеобща почит, и нека получа преобилен плод от своето изкуство. А ако я престъпя и опозоря, да ме сполети обратното.
Заклех се!