Философия

Същността на вълшебния помощник

<< назад

Има категория хора, които през целия си живот незабележимо са свързани с някаква сила извън тях и всичко, което правят, чувстват и мислят, е свързано по някакъв начин с нея. Те очакват защита от "нея", искат от "нея" да проявява грижи към тях, стоварват върху нея отговорността за собствените си действия независимо от резултата. Често те изобщо не съзнават тази зависимост. Дори ако у тях се появи смътна представа за това, лицето или силата, на която са подчинени, в много случаи остава в сянка, без ясно определен образ. Главното качество на този фактор е да олицетворява някаква функция, да защитава, да помага, да насърчава, да бъде с тях, никога да не ги напуска. Господин X, който има подобно качество, би могъл да се назове "вълшебният помощник". Той често се персонифицира: възприема се по принцип като Бог или конкретно като даден човек, например родител, съпруг, съпруга или началник. Важно е да се има предвид, че когато конкретно лице влезе в ролята на вълшебен помощник, на него му се приписват вълшебни качества и значението им се определя от тяхната персонификация със самия вълшебен помощник. Подобен е случаят с тъй нареченото влюбане. Чувстващият потребност от вълшебен помощник обикновено търси образа му в плът и кръв. По една или друа причина, често стимулирана от сексуални влечения, той "приписва" очакваните вълшебни качества на конкретно лице и в него вижда личността, с която е свързан и от която зависи целият му живот. Картината не се променя от факта, че другото лице има същите отношения към партньора си. Това само помага за засилване на впечатлението, че такава връзка е "истинска любов".

Потребността от вълшебен помощник може да се излседва в експерименталните условия на психоанализата. Често пациентът силно се привързва към психолога си и неговият или нейният живот, всички действия, мисли и чувства се подчиняват на отношенията с него. Съзнателно или неосъзнато обектът на анализа се пита: "Дали моят изследовател е доволен от това, недоволен от онова, съгласен е с мен за нещо или ме гълчи за друго?" При психоанализа обаче тази илюзия не издържа. Най-различни по характер хора формират едни и същи чувства към най-различни по характер психоаналитици. Взаимоотношението прилича на любов, често е съпроводено със сексуални желания, но въпреки това е отношение към вълшебен помощник, роля, която очевидно психоаналитикът или други хора, притежаващи известен авторитет са в състояние да изпълняват до задоволство на лицето, което чувства потребност от такъв помощник.

Причините, свързващи дадено лице с вълшебен помощник, по принцип са същите, които отбелязахме при симбиотичните склонности: неспособност да се справя само и напълно да изяви собствените си качества. При садо-мазохистичните влечения тази неспособност води до отказ от собствената личност чрез установяване на зависимост от вълшебния помощник. При по-умерените форми, които разглеждаме сега, тя само събужда потребност от ръкводство и от защита. Интензивността на влечението към вълшебния помощник е в обратна пропорция на способността за изява на собствените интелектуални, емоционални и чувствени качества. С други думи, всичко, което очаква от живота, съответното лице се надява да получи от вълшебния помощник, а не от собствената си активност. Колкото по-силно е това очакване, толкова повече центърът на живота на същото лице се измества от собственото му Аз към вълшебния помощник. И тогава се посвещава не на своя живот, а на мисълта да манипулира вълшебния помощник, за да не го загуби, и как да го накара да действа според своите желания, дори да го принуди да отговаря за действията си.

При екстремни случаи целият живот на въпросното лице се свежда почти единствено до усилия да манипулира "помощника". Разни хора прибягват до разни средства за манипулация. При някои е покорство, при други доброта, при трети страдание. При всички случаи обаче няма чувство или мисъл, които поне да не носят оттенък на желанието "помощникът" да не бъде манипулиран. С други думи, нито един психически акт не е действително спонтанен и свободен. Зависимостта, възникваща от блокирането на спонтанността и същевременно стимулираща това блокиране, не само гарантира сигурност, но и създава чувство на стабилност и обвързаност. Зависимото от вълшебния помощник лице също така чувства, макар често неосъзнато, че е заробено от "него", и в една или друга степен се бунтува против "него". Това бунтарство против оня, който олицетворява надеждата за сигурност и щастие, създава нови конфликти. То трябва да бъде потиснато, ако лицето не иска да изгуби вълшебния си помощник, но скритият антагонизъм е постоянна заплаха за търсената сигурност в създадените отношения.

Ако вълшебният помощник е персонифициран във физическо лице, разочарованието, което настъпва, щом то не оправдае очакванията, е огромно, а понеже очакванията са илюзорни, всяко физическо лице ще предизивика разочарование, и негодуванието от несполуката на собственото доброволно покорство спрямо вълшебния помощник водят до непрестанни конфликти. Понякога те свършват с раздяла и след това оикновено се избира друг обект, от когото се очаква да прояви всички качества на вълшебен помощник. Ако тази нова връзка се окаже също безрезултатна, тя може да бъде разтрогната отново или пък лицето да реши, че "животът" е такъв, и да се примири. То обаче е твърдо убедено, че неуспехът му се дължи на несполучливо избрания вълшебен помощник, а не на безполезните му опити чрез манипулиране да се добере до вълшебна сила, която всъщност би могла да се постигне единствено със спонтанната активност на самото лице.

В съцевината на всяка невроза, а и на нормалното развитие е борбата за свобода и независимост. За голям брой нормални хора тя свършва с пълноценното развитие на собствената личност, затова са добре адаптирани и се приемат за съвсем нормални. Невротичното лице обаче не се отказва от борбата против абсолютното подчинение и същевременно остава обвързано с личността на вълшебния помощник независимо от вида и формата "му".

Откъси от книгата на Ерих Фром "Бягство от свободата"

Уеб дизайн и разработка ИДЕЯ График ЕООД