Дали безсмъртието зависи изцяло от нашето мислене
Първожреци на философията, издигаща в култ смъртта, са застрахователните дружества, които предлагат застраховка „Живот" и непрекъснато ни набиват в главите, че „продължителността на живота" била еди-колко си години, изсмукана от пръстите цифра, която приемаме на гола вяра като свещена истина. По времето на Франциск Асизки тази въображаема „продължителност на живота" не е надвишавала четирийсет години, затова и хората са се женели дванайсет-тринайсет годишни. По времето на Мойсей тя е около шестстотин години, през Гражданската война в САЩ в средата на миналия век - към петдесет и пет-шейсет години. Сега ни втълпяват, че въпросната „продължителност на живота", вероятно изчислявана въз основа на възрастта на починалите през последното десетилетие, е осемдесет години. Сетне покорно, по стадния принцип хората изчисляват тази цифра по календара и наближи ли времето, пишат по едно завещание и зачакват да умрат.
Някой е казал, че мислите са ангели, и за някои от мислите това наистина е вярно, например за тази: „Сега сте живи, значи стремежът ви към живот е по-силен от стремежа към смъртта. Докато подклаждате стремежа си към живот и не обръщате внимание на програмирания в съзнанието ви стремеж към смъртта, ще продължавате да сте живи."
Прочетете я няколко пъти, докато разберете докрай за какво става дума.
Умирате, защото вярвате, че трябва да умрете, а вярвате, защото вашият наподобяващ компютър мозък е бил погрешно програмиран, че това е неизбежно. И не само мозъкът, вашето съзнание и душа са подлагани на масова хипноза от страна на родители, близки, приятели, радиото, телевизията, вестниците и списанията. Умирате, защото реагирате и както би могло да се очаква, действате в съответствие с онова, което ви е било внушено с хипноза. Съзнанието и душата ви са се поддали (душата - с по-голяма съпротива), ала вашият Дух (Свръхазът, Висшият Ангел на вашето „Аз", вашата истинска същност) не се хваща толкова лесно на подобни въдици. Попитайте мъдрия гуру на вашето „Аз" и той ще разсее заблудите относно мита за смъртта.
Дори само вярата в смъртта е в състояние да ви убие, и то без да се разболявате или да претърпявате злополука. Тези случаи са определяни от лекарите като „смърт от старост".
Всяка смърт е самоубийство, съзнавате ли това? Единствената разлика е, че някои хора са решили да се самоубият подсъзнателно, а други - съвсем съзнателно. Инак и онези, която посягат на живота си, и хората, поддали се на болестта, злополуките или „старостта", издъхват по една и съща причина: заради вярата, че смъртта е неизбежна. В САЩ самоубийството противоречи на закона и е наказуемо престъпление. В известен смисъл това е доста забавно, защото засяга само онези, които не са успели да извършат „злодеянието". Успелите да се самоубият очевидно са недосегаеми за закона. Всъщност всяка смърт е в разрез със закона - закона за вечния живот, но е твърде късно, след като „виновните" са избягали от онова, което религията и новите окултни движения наричат „затвор на плътта", за да поемат към друго измерение.
А кой всъщност е истинският виновник - представата за „затвора на плътта". Нищо чудно, че всички се стремят да избягат, макар и да са притеснени и да се страхуват от онова, което ще им се случи след „бягството". На кого му се седи в затвор? Но... нима тялото от плът и кръв, наричано Храм на |душата, наистина е затвор? Да, затвор е, ала само когато не разбирате какво значи „с единия крак да си стъпил на Земята, а с другия - на Небето".
